1. Уводни бележки

Преди повече от две години ОСГТК на ВКС постанови Тълкувателно решение по някои въпроси, свързани със заповедното производство по ГПК, които биват противоречиво решавани от българските съдилища. Както при постановяване на всяко тълкувателно решение, така и тук се надявахме да има разясняване относно повдигнатите въпроси за тълкуване, и даване на решение, което да бъде отправна точка на всички, които се занимават с изпълнителен процес. Наблюденията ни са пряко свързани с прилагането на дадения отговор на въпрос № 18 от горепосоченото тълкувателно решение. Изключително дискусионен стана въпроса:“ Кога става предсрочно изискуем един договор за банков кредит?“ Появиха се коментари, становища на юристи, специалисти в областта, които считат, че в даденият отговор на въпрос № 18 от даденото на ОСГТК решение се крие изискване  за настъпването на предсрочната изискуемост, свързано с проактивно действие от страна на банката-кредитор, и то се изразява в отправяне на волеизявление до длъжника-кредитополучател, че счита предоставения кредит за предсрочно изискуем. Дали наистина това ни казва дадения отговор на въпрос № 18 от цитираното по-горе тълкувателно решение? В следващите редове ще направим опит да дадем разяснение и да открием откъде идва проблемът.

1. Относно въпрос № 18 и даденото от ОСГТК решение

Въпросът, който изискваше отговор бе формулиран по следния начин:

„Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.” ОСГТК даде подробно разяснение на този въпрос и как по-точно следва да се процедира при горепосочената хипотеза:

1. Първо кредитната институция(банката) следва да отправи едностранно волеизявление, че прави вземането предсрочно изискуемо.
2. На следващо място това волеизявление следва задължително да е стигнало до длъжника, т.е последният да е узнал за него.
3. След като са кумулативно налице т.1 и т.2 банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, вр.417, т.2 и чл.60, ал.2 от ЗКИ

Видно от контекста на направеното запитване до ОСГК на ВКС, става на въпрос за практика, свързана на първо място с  банков кредит и на второ място за снабдяване със заповед за  незабавно изпълнение  и изпълнителен лист (по реда на чл.418, вр. Чл.417,т. 2 и чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции). Тълкувателното решение дава разяснение, че само и единствено кредитните институции(банките),  могат да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, при стриктно спазване и кумулативно наличие посочените от нас по-горе предпоставки[1]. В решението не се споменава нищо за заявление по чл. 410 от ГПК или по чл.417, т.3, подадено от кредитна институция-заявител. В следващата част “III” от настоящият анализ ще разгледаме правните норми от съответните нормативни актове, които според нас дават отговор на част от въпросите, които създават дебати в научната общност, а и сред юристите, които са свързани практически с изпълнителното производство и банковото право.

III. Преглед на действащата нормативна уредба

Насочваме се първо към дискусионния чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции(ЗКИ).

Същият предвижда две хипотези:

• „Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане.“ (чл.60,ал.2, предл. първо)
• „както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита……………“(чл.60, ал.2, предл. второ)

При сбъдване, на която и да е от двете хипотези банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги. Двете предложения са в условията на алтернативност, като само при второто има задължително условие за обявяване на предсрочна изискуемост. Видно е, че издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.2, във вр. с чл. 418 от ГПК, във вр. с чл. 60, ал.2, предл. първо от ЗКИ не е свързано с волеизявление адресирано до длъжника. Единственото условие е отделни вноски от кредита да не бъдат платени на договорените дати, т.е да имаме неизпълнение на договора свързано с неплащане вноски или неплащане на вноските навреме. [2]

Преминаваме към Закона за договорите за финансово обезпечение(ЗДФО). Съгласно чл. 3 от същия, страни по договора за финансово обезпечение могат да бъдат : обезпечител и обезпечено лице. Съгласно същия член банките следва да припознават себе си като обезпечени лица, тъй като чл.3, ал.1, т.4 от Закона за договори за финансово обезпечение визира именно тях, като някои от лицата, които могат да имат качеството обезпечено лице по този закон. Продължаваме с чл.10 от същия закон:

Чл. 10. (1) В случай на неизпълнение:

1. обезпеченото лице има право да реализира или придобие финансовото обезпечение без съдебна намеса, или
2. влиза в сила клауза за нетиране.

(2) Клаузата за нетиране е уговорка от договор за финансово обезпечение или при отсъствие на такава уговорка е законова разпоредба, според която при неизпълнение задълженията на страните:

1. стават незабавно изискуеми и се превръщат в задължения за плащане на сума, равна на изчислената им текуща стойност, или се прекратяват и се заместват от задължение за плащане на такава сума, и/или
2. се погасяват до размера на по-малкото от тях, като страната, дължаща по-голямата сума, остава да дължи на другата страна сума, равна на превишението.

Цитираната норма е изключително ценна за целите на настоящото изследване, същата ни показва, че вземането може да стане ликвидно(„без съдебна намеса“– чл.10, ал.1, т.1) или предсрочно изискуемо(„стават незабавно изискуеми“ –чл.10, ал.2, т.1). Видно е, че законът не предвижда волеизявление, както при чл. 60, ал.2, предл. второ от ЗКИ. Предсрочната изискуемост в този случай настъпва незабавно и длъжникът по никакъв начин не следва да бъде уведомяван за нейното настъпване, той знае, че е в неизпълнение и потестативното право на кредитора да счита кредита за предсрочно изискуем е реализирано автоматично, то е гарантирано с правна норма[3]. Това право в случай на договор за банков кредит, обезпечен по реда на Закона за договорите за финансово обезпечение е гарантирано от закона и му дава защита от укриването на длъжника, с цел да не бъде уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост по договора. Тази правна норма ни представя една правна възможност за настъпване на предсрочна изискуемост по банков кредит, която правна възможност е различна от предоставената по чл. 60, ал.2, предл.второ от ЗКИ, във връзка с чл. 418, във вр. с чл.417, т.2. И в двата случая обаче, може да се обобщи, че чрез реализирането на това преобразуващо право се създава промяна в сферата на длъжника.[4] С оглед на изложеното в тази част вярваме, че за да настъпи предсрочна изискуемост по един договор за паричен заем, сключен с банка не е задължително банката изрично да обяви настъпването на предсрочната изискуемост и това нейно волеизявление да достигне до длъжника. За настъпване на предсрочната изискуемост е най-важно какво е договорено между страните по договора, а не наличие на волеизявление от страна на кредитора, което да достигне до длъжника. Отправяне на такова волеизявление, че кредитът е станал предсрочно изискуем има значение само в хипотеза на чл. 60, ал.2 , предл. Второ от ЗКИ, във вр. с чл.418 от ГПК, във вр. с чл. 417, т.2 от ГПК. А защо е важно това волеизявление ще видим в следващата част на настоящата статия.

IV.Задължение на първоинстанционния съд при подадено заявление по реда на чл. 417, т.2

След като приеме за разглеждане заявлението, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът прави следните проверки:

– дали подаденото заявление е сред представените образци на заявления в Наредба № 6  За утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление  за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство

– дали е попълнено правилно заявлението

-дали извлечението от счетоводни книги на банката е редовно от външна страна

– дали е представител копие от договора за паричен заем, както и копие от общите условия, в случай, че договорът се сключва при общи условия.

-дали е направено волеизявление на кредитната институция, че прави кредитът предсрочно изискуем и това съобщение да е стигнало до длъжника, т.е да е узнал за него.

Но най- важната проверка, която прави съдът в заповедното производство, което в пълна сила важи и за тази хипотеза, която е част от това производство е дали кредиторът има право на принудително изпълнение[5]?

Съдът не следи дали наистина е настъпила изискуемостта на вземането предсрочно, той се ръководи единствено от твърденията на заявителя-кредитор, както и от представените документи: извлечение от счетоводни книги, представеното копие от договор за паричен заем, заедно с копие от общи условия( в случай, че кредитът се сключва при общи условия) и съобщение до длъжника, за настъпила предсрочна изискуемост. И това е съвсем логично, тъй като в заповедното производство не се решава спора по същество, заповедта не е съдебно решение, което да има сила на пресъдено нещо( res judicata)[6]. За съдебните решения е валиден принципа non bis in idem, т.е длъжникът няма да бъде осъден два пъти за едно и също задължение или казано по друг начин няма да имаме две осъдителни решения срещу едно лице за едно и също вземане. При заповедното производство е друго, можем да имаме издадена заповед за изпълнение/незабавно изпълнение срещу, която се възразява, обезсилва се, подава се ново заявление за същото вземане, следва нова заповед, ново възражение и така този цикъл може да се повтаря и повтаря. Заповедното производство е производство, което е формално и съдът не влиза в дълбочина, за да изследва проблемите, не отделя спорното от безспорното, нямаме тази състезателност, характерна за гражданския процес.[7][8]

Друго важно доказателство е, че нормата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ е бланкетна по своя характер и като такава препраща към друг нормативен акт. Същата обаче препраща към чл. 418, който влиза в обхвата на част пета. Изпълнително производство, а не препраща например към част втора. Общ исков процес. Затова твърдим, че за настъпването на предсрочна изискуемост обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника не е част  от фактическия състав на предсрочната изискуемост по принцип.

1. За потестативното право да се направи един кредит предсрочно изискуем.

В теорията се говори, че потестативните права мога да се упражнят по два начина:

• Чрез едностранно волеизявление на носителя на правото
• Чрез акт на държавата, чието издаване е поискано от носителя на правото.

Един от основните аргументи на авторите, споделящи идеята, че предсрочната изискуемост по банков кредит настъпва след волеизявление е именно, че чрез това волеизявление се реализира потестативното право на кредитора да направи вземането предсрочно изискуемо.[9]Поставеният въпрос би следвало да се реши по друг начин. Реализирането на това субективно право в заповедното производство става в посочената по-горе възможност(чрез акт на държавата), като отправянето на волеизявление, за което говори чл. 60, ал.2, предл. Второ от ЗКИ е едно изключение, а не общ принцип. Като понятието „акт“ не следва да се тълкува стеснително. Заповедта за незабавно изпълнение и заповедта за изпълнение също са актове на държавата( на съдебната власт).За тях можем да кажем, че представляват конститутивни съдебни актове.[10] Това е така, тъй като с подаването на заявление се иска промяна в чужда правна сфера. Доколкото в общата теория на правото се приема, че правото винаги влиза в съда чрез иск, като той има най-различни имена: искова молба, жалба, тъжба, обвинителен акт и т.н, то с лекота можем да кажем, че й заявленията в заповедното производство са вид иск от рода на конститутивните искове[11]. Банката-кредитодател иска кредитополучателя да бъде третиран като длъжник. Разбира се на ниво материално правоотношение тези качества се притежават от страните по едно такова правоотношение, но тези техни качества не са признати още от съда. След влизане в сила на заповедта за изпълнение, респ. заповедта за незабавно изпълнение актът придобива стабилитет и тези качества(кредитор и длъжник) следва да се считат за признати от решаващият орган и правният ред. Тези качества са само за страните по правоотношението. Този конститутивен акт няма действие erga omnes. Лицето е длъжник само на банката, а не на всички.

С динамичното развитие на обществените отношения се развива с бързи темпове и правната уредба. Като цяло се вижда остра нужда от преразглеждане на теорията за потестативните права и тяхното реализиране. На моменти теорията не може да отговори на предизвикателствата на търговския оборот и чл. 10 от ЗДФО е ярък пример за това. Търговията е едно от най-важните неща в една държава и затова всяка държава създава предпоставки и гаранции за нейното свободно и бързо извършване. Инвестициите и стопанската дейност у нас са конституционно гарантирани(чл.19, ал.3 от Конституцията на Република България), затова е законодателството винаги трябва да върви в тази посока, по-бърза защита на кредитора и по-бързо снабдяване с изпълнителен титул, с който да инициира принудително изпълнение, защото принудителното изпълнение е последната защита, последният законов метод един кредитор да си събере това, което му е дължимо.

1. Практически проблеми, поради неправилно прилагане на Тълкувателното решение

Настъпването на предсрочна изискуемост чрез упражняване на субективното преобразуващо право на кредитора има и своите изключения, при които изискуемостта настъпва без намесата на кредитора. Едно от тези изключения ви показахме в част III от настоящото изследване, другото изключение,  ще представим в тази част на настоящия анализ.

След постановяване на посоченото по-горе тълкувателно решение, което при хипотеза на снабдяване на кредитна институция със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 60, ал.2, предл. Второ от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т.2, във вр. с чл. 418 от ГПК, тя(кредитната институция) следва задължително да уведоми кредитополучателя за предсрочната изискуемост. Тя може да го уведоми, че :

• от момента на получаването на волеизявлението ще счита кредита за предсрочно изискуем
• може да го уведоми, че той е станал преди определен период предсрочно изискуем, например преди 6/шест/ месеца или повече.
• Го предупреждава, че ако не заплати в срок до определена дата, падежиралите до момента вноски, ще счита кредитът от деня следващ определената дата за предсрочно изискуем.

Възможни са и други хипотези, но тези считаме за основни в търговския оборот. При първата хипотеза ще има пълно покритие на настъпване на предсрочна изискуемост на плоскостта материално право, както и ще имаме вече право на принудително изпълнение. При втората хипотеза на ниво материално правоотношение предсрочната изискуемост ще е настъпила в един минал момент, а правото на принудително изпълнение ще възникне от момента на уведомяването. При последната хипотеза отново ще е налице пълно покритие, но то ще бъде под условие(в случай, че не плати до определената дата, посочена в съобщението). Ако не плати на определената дата кредитът ще стане предсрочно изискуем на деня следващ посочения падеж за плащане. Тогава кредиторът ще има право и на принудително изпълнение. Става ясно от посочените варианти, че предсрочната изискуемост може да настъпи в различен темпорален момент: минал, настоящ, бъдещ, но правото на принудително изпълнение възниква от момента на уведомяването. Погрешно се интерпретират мотивите на даденото тълкувателно решение, което води до неправилни, неточни или непълни изводи. Не малък брой юристи, особено представители на научната общност считат, че именно в даденото решение се има предвид, че за да настъпи предсрочна изискуемост по един договор за банков кредит, то кредиторът задължително следва да обяви на длъжника нейното настъпване.[12] Въпреки, че не възприемаме застъпената от тях теза, то техният принос в науката е безспорен и стореното от тях в тази област буди у нас уважение. За да се отграничат изискванията за уведомяване следва при всеки конкретен казус да се гледа договореното между страните. Това изискване(за обявяване) не следва да се абсолютизира. Тази правна възможност не следва да се смесва с хипотеза, при която е договорена клауза за „автоматична предсрочна изискуемост“.[13][14]Нищо не пречи страните по един договор за банков кредит да предвидят юридически и фактически състав, който да поражда потестативното право на кредитора-банката да счита целият договор за паричен заем за предсрочно изискуем. Това е случай, различен от общия, при който за да настъпи предсрочна изискуемост се изисква намеса на кредитора( чрез воляизявление или чрез конститутивен иск). При клауза за автоматична предсрочна изискуемост не е необходимо действие от страна на кредитора, тя настъпва дори и той да не желае нейното настъпване, настъпва извън неговата воля[15]. Тук с пълна сила важи правилото: dies interpellat pro homine (срокът кани вместо човека). При такъв тип договори за банков кредит заемателят изначално е знаел, че забави ли плащанията на вноските, вземането на дружеството-заемодател става предсрочно изискуемо. Такава договорка по никакъв начин не противоречи на свободата на договаряне, която е уредена в чл. 9 от Закона за задълженията и договорите и не ограничава автономията на волята, a налагането на обявяване на предсрочната изискуемост като sine qua non със сигурност би ограничило свободата на договаряне. Съгласно чл. 20а  Договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Договорите  могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени  в закона.[16]

Тук ще добавим, че няма как с Тълкувателно решение да се изменя договореното между страните по едно облигационно правоотношение.[17]Ролята на Тълкувателното решение е да разкрие неяснотите, да покаже смисъла на правното предписание. Тълкувателно решение № 4/2013г. показва смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл. 60, ал.2, предл. второ от ЗКИ, а не смисъла и съдържанието на предсрочната изискуемост по банков кредит като цяло.[18]

Погрешната интерпретация на мотивите на гореописано тълкувателно решение ни кара да си зададем въпроса:“ Какво се случва със заявленията по реда на чл. 410 от ГПК, ако наистина се изисква винаги обявяване на предсрочната изискуемост от страна на кредитора?“ Предвиждане на задължително уведомяване би обезсмислило изначално заповедното производство, при което заявителят само навежда твърдения без да ги доказва.[19][20]Има и случаи, при които има нормативно задължение за прилагане на доказателства, като например изискването на чл. 38, ал.2 от Закона за управление на етажната собственост, за прилагане на препис от решение на общото събрание  на етажна собственост към заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В заявлението кредиторът-заявител единствено трябва да излага твърдения, че има изискуемо вземане[21]и същото към момента на подаване на заявлението не му е заплатено. Затова кредиторът следва да излага твърдения, без да прилага доказателства в подкрепа на същите, дали последните са верни, би се установило в исковото производство при положение, че длъжникът подаде възражение. Затова виждаме, че идеята волеизявлението за предсрочна изискуемост да е част от фактическия състав, обуславящ нейното настъпване представлява едно ненужно вмешателство в договорните отношения между страните, което впоследствие би създало само  и единствено нежелани усложнения.

Наместо финал в тази част ще представим изкуствено създаден житейски пример с банков кредит, който може най-добре да илюстрира, какви проблеми би създало „изискването за обявяване на предсрочната изискуемост“, като факт, който обуславя нейното настъпване. Да приемем, че имаме договор за банков кредит, обезпечен с ипотека. Договорът е със срок на изпълнение 30г. Кредитополучателят не е плащал повече от 10г. В договора се съдържа клауза за „автоматична предсрочна изискуемост“. Давността  е изтекла отдаван, а  на кредиторът е погасено правото на принудително изпълнение. Ако приемем обаче, че клаузата за „автоматична предсрочна изискуемост“ е нищожна, не поражда правни последици, т.е лишена е от съдържание, то това би означавало, че чак  след получаване на волеизявление, кредитът е станал предсрочно изискуем. Ако това се приеме за вярно, значи погасителна давност въобще не  е текла и кредитополучателят не може да се възползва от бездействието на кредитора си. Ако кредитополучателят подаде иск с правно основание чл. 124, ал.1, с който твърди, че не дължи, то този иск ще бъде допуснат от съда за разглеждане, но ще се явява неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен. Такова развитие би поставяло винаги длъжникът в неизгодно положение, като последният ще трябва винаги да чака проактивно действие от страна на кредитора, за да могат за него също да възникнат някакви права, които да пробва да реализира.

VII.Заключение

1/Съзнаваме, че не можем да обхванем цялата проблематика относно предсрочната изискуемост по банкови кредити, затова целта на предложения анализ е просто отправяне на покана за по-нататъшни активни научни търсения във визираното изследователско поле на правната ни наука.

2/Отчитайки и обстоятелството, че не сме застраховани от допускането на евентуални грешки, пропуски и слабости в отделните наши виждания, очакваме с разбиране и благодарност, съответното прецизиране, коригиране, и позитивна критика и по-нататъшно развитие на застъпените от нас тези, от всеки изследовател, заинтересован от повдигнатите в статията ни въпроси.

[1] Финансовите институции, за разлика от кредитните институции(банките) не могат да се ползват от този облекчен режим при издаване на изпълнителен лист. Повече по този въпрос у Манчев.Хр и Иванов.З. Размисли върху една започнала неправилна практика при прилагането на тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., сп. Норма, бр.4,с. 19-28,

[2] При отменения закон за банките, банката можеше да се снабди с изпълнителен лист без въобще да уведомява длъжникът за настъпилата предсрочна изискуемост, а само на база извлечение от счетоводните й книги.(чл. 42, ал. от Закона за банките(Отм. ДВ бр. 59/2006)

[3] Още повече, че всички субективни потестативни права възникват по силата на даден нормативен акт. Напълно прав е Брайков, С., Преобразуващи искове и преобразуващи решения. С. 1974, с.38, като твърди, че:“ Друго свойство на преобразуващите субективни граждански права, присъщо на всички субективни права, е , че те възникват по силата на обективното право, т.е по силата на правна норма. Това положение едва ли се нуждае от подробно обосноваване. За да притежава дадена възможност качеството на субективно право, необходимо е държавата посредством правна норма да е придала това качество. Иначе бихме се намирали пред явление от друга сфера, например на нравствеността.“, в същия смисъл виж и Павлова, М., Гражданско право. Обща част. С, 195

[4]  Стефан Брайков счита, че :“ ……….правната промяна, която упражняването на преобразуващото гражданско право предизвиква, не се изчерпва с неговото собствено погасяване, а винаги поражда нещо ново в сферата на материалноправните отношения-било като създава ново правоотношение, било като изменя съществуващо правоотношение, било като прекратява дадено правоотношение.“- Брайков, С., Цит. съч., с.45

[5] Приветстваме виждането на  Иванов, А., Съдебни актове в гражданското съдопроизводство.С., 2017, с.74 и сл., който казва, че: „въвеждайки обаче обсъждане по същество на главния въпрос, актът на съда, с който се произнася в производството по издаване на изпълнителен лист, се характеризира по  същността си като решение-установяване правото на принудително изпълнение е следствие от дейността на съда по основателността на искането за издаване на изпълнителен лист.“ ; в същия смисъл и Яновски, Б. Актове подлежащи на преглед по реда на надзора по граждански дела. С.: 1963, с.218 и сл.

[6] Представителите и на общата теория на правото са единодушни по този въпрос, като считат, че:“…….типично, истинско, същинско гражданско правораздаване може да съществува само в исковите производства, чиито окончателни решения имат силата на пресъдено нещо. Защото при тях по окончателен начин и веднъж завинаги се слага край на един спор, относно дадено материално частно субективно право. Останалите актове на гражданския съд носят само известни белези на правораздаване. При тях съдът се произнася по един временен въпрос, като изразява официално своето становище. Но именно поради неокончателния, временния, нетрайния характер на правната норма на съда, не можем да класифицираме тези актове като типично правораздавателни“- Радев, Д. Теория на правораздаването. С., 2006, с.133, Димитър Радев е напълно прав, защото при хипотеза на издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т.2, във вр. с чл. 418, която е връчена на длъжника, то същият може да възрази срещу нея, да подаде частна жалба и т.н

[7] Както правилно отбелязва Силви Чернев, който счита, че :“ Специфичното за това производство е, че за да разреши започването на принудително изпълнение, съдът, за разлика от дейността си в исковия процес, не прави пълноценна проверка за съществуването на вземането при условията на състезателен процес, а се задоволява или само с твърдението на молителя(кредитор) за наличието на такова вземане, или с проверка от типа prima facie(за наличието на вероятна основателност на твърдението, което става въз основа на едностранно представени от молителя документи, които не се подлагат на проверка по същество с участието на длъжника).“ Чернев, С. Заповедно производство. С., 2012, с.19

[8] Стефан Кюркчиев също е категоричен като твърди, че заповедното не е типичен исков процес. Той открива наличието на връзка между заповедното и исковия процес, която се вижда в случай, че от заповедно се премине към исков процес. Кюркчиев, С., Заповедното производство. С., 2008, с.17. :“ Тази връзка обаче подчертава най-съществената разлика между заповедното и общото исково производство, а именно- концептуалния принцип, че заповедното производство  не е предназначено да разрешава спорове между заявителя и длъжника. Установяването на спор относно вземането отваря пътя към превръщане на заповедното производство в основно исково производство, в рамките на което този спор трябва да бъде разрешен, а процесуалните действия, които са били извършени в рамките на заповедното производство, ще запазят значението.“

[9] В този смисъл Голева, П.  Въпроси на  предсрочната изискуемост на договора за паричен заем, възнаградителната и санкционната лихва. http://www.trudipravo.bg/kompyutarni-produkti-epi/kompyutarni-informacionni-produkti-epi/epi-targovsko-i-obligatzionno-pravo/podbrani-statii/2693-vaprosi-na-predsrochnata-iziskuemost-na-dogovora-za-parichen-zaem-vaznagraditelnata-i-sanktzionnata-lihva

[10] Любен Василев в статията си „За преобразуващите субективни граждански права“ говори за преобразуващи съдебни решения- Василев, Л.  За преобразуващите субективни граждански права. http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2016/6/28/- . Следва да се направи едно уточнение. Когато авторът е писал своя научен труд в Република България заповедното производство е било отдавна отменено, и предполагаме и затова не е дал за пример актовете, издавани в заповедното производство, тъй като не са представлявали към онзи момент част от позитивното право.

[11] Любен Василев счита, че искането на решение, с което се иска защита от държавата на преобразуващо субективно право представлява преобразуващ(конститутивен) иск.  Василев,Л. Цит. съч.

[12] Тази идея застъпват: Кунчев, К. Предизвикай изпълнителния процес. Сиела. 2016. ; Голева, П. Цит. съч.  ; и др.

[13] С Решение № 139/05.11.2014г. по т.д № 57/2012г. по чл.290-ГПК състав на ВКС, ТК, I т.о при приложението на т.18 от ТР  4/2013г. на ОСГТК изрично прави разлика между клаузата в ОУ на договор за банков кредит, съгласно която при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, и на уговорка за т.нар. „автоматична предсрочна изискуемост“, каквато  съставът констатира, че липсва в договора и в ОУ към него.

[14] Има и практика по чл. 290 от ГПК, според която за настъпване на предсрочната изискуемост задължително следва да има волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. Виж в този смисъл- Решeние №  64/09.02.2015г. по дело № 5796/2014 на ВКС, ГК, IV г.о

[15] Цветелина Байрактарова счита, че :“ самото понятие „автоматична предсрочна изискуемост“ е в известен смисъл non sense. За да настъпи състоянието изискуемост, при което кредиторът има право иска изпълнение на цялото вземане за главницата, е необходимо само настъпването на предвиденото в закона или договора условие. Волеизявление на банката е необходимо с оглед упражняване на правото да се иска предсрочно изпълнение, което няма да има за ефект настъпването на изискуемостта на вземането, защото тя вече е настъпила, а поставянето на длъжника в забава по отношение на целия неизплатен размер на главницата, макар че първоначално уговореният срок не е настъпил.”, Байрактарова, Ц. Дискусионни въпроси във връзка с договора за банков кредит, публикувано в www.gramada.org.

[16] Тук ще насочим читателя към Решение № 306 на АС гр. Варна по в.т. дело 583/2014г., което дава ясното разграничение кога следва да се прилага ТР  4/2013г. Същото акцентира върху важни за правоприлагането моменти, а именно: ТР 4/2013г. не разглежда хипотеза с клауза за „автоматична предсрочна изискуемост“ , в ТР е поставена на обсъждане само хипотеза, визирана в чл.60, ал.2 от ЗКИ, с тълкувателно решение не могат да се възлагат на страните задължения, каквито същите не са поели, или да се предвиждат условия, каквито договорът не съдържа.

[17] В теорията на правото тълкуването се определя и като дейност по установяване на съдържанието на правния акт. Алексеев, С.,  Обща теория на правото. С., 1985, т.2, с.256( цит. по Ташев, Р. Теория на тълкуването. С.2001, с.68

[18] Правилно отбелязва Росен Ташев, че :“ Централният проблем при тълкуването обаче  е свързан с неяснотата на отделното правно предписание, а не с акта като цяло“ – Ташев, Р.  цит. съч., с.68

[19] Виж в този смисъл: Влахов, К.  Актуални проблеми на новия граждански процесуален кодекс. С.2012, 115; Кюркчиев, С.цит. съч., с.48; Чернев, С. цит. съч., с.107; Иванова, Р., Пунев, Б., Чернев, С. Коментар на новия граждански процесуален кодекс. С.2008, с. 629 ; Неков, Р. Критични бележки по отговора на въпрос № 4, Б. „Г“ от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. Д. № 4/2013г.“, Съдийски вестник, 2014, № 1, с.113-131 ;  Кунчев, К.  Проблеми на потребителското право  в светлината на съдебната практика- https://challengingthelaw.com/obligacionno-pravo/potrebitelsko-pravo-vks/

[20] Отделно от това стои въпросът, в който няма да навлизаме в дълбочина, а само ще маркираме. Какво би се случило, ако длъжникът няма: постоянен адрес или седалище на територията на Република България, няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България?  Такива проблеми вижда и Василев, И. Предсрочна изискуемост а вземането по договор за банков кредит в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК,  публикувано в www.gramada.org. Вероятно при по-усложнени случаи банката-кредитор няма да може да направи вземането си предсрочно изискуемо, а ще чака да падежират всички вноски, съгласно погасителния план към договора, за  да стане вземането изискуемо.

[21] Спорно е дали въобще трябва вземането да е изискуемо. Васил Петров например  счита, че съдът следва да издава заповеди за изпълнение, респ. заповеди за незабавно изпълнение за вземания, които не са станали още изискуеми- Петров, В.  Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за неизискуеми вземания- Правна мисъл, 2015 № 1, 72-80