1. УВОДНИ БЕЛЕЖКИ

Ежедневно наши клиенти ни задават въпроси от сорта на:“ Защо тази такса ми я искат по кредита?; „Имат ли право да ми вземат такива такси?“ и т.н. В тази връзка решихме да представим на посетителите на един от водещите сайтове, в областта на финансовите услуги в Република България: www.moitepari.bg кратък анализ на нас, като работещи в областта на защита на потребителските права и в частност –потребителското кредитиране, относно позволени и непозволени от закона разходи по един потребителски кредит.

            В следващите редове ще изложим и нашата визия, какви разходи може да начислява един кредитор, по един потребителски заем и какви разходи му забранява законът.

1. СОЦИАЛНО ОСНОВАНИЕ

Вече няколко хиляди години се раздават и вземат пари от страна на физически, юридически лица и др. Нуждата от вземане на пари назаем е била и предпоставката за въвеждане на нормативна регулация на тези облигационни отношения. Така се е стигнало и до създаване на закони, укази и т.н, които да уреждат начина на предоставяне на тези заеми и оскъпяването, което кредиторът може да иска от такива заеми.

С развитието на парично-кредитната система в света и в частност в България се появиха и стотици кредитни продукти, кой от кой по-атрактивен за средния потребител. Поради необосновано високи оскъпявания по някои от потребителските кредити се наложи държавата да въведе забрана за  изискване заплащането на някои такси, комисиони и др. по договорите за потребителски кредити.

III. ЗАБРАНЕНИТЕ РАЗХОДИ ПО ЕДИН ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ

1. Най-честите злоупотреби, от страна на кредиторът са изискването на такси и/или комисиона, свързани с усвояване или управление на кредита. Такава забрана е въведена в чл. 10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит(ЗПК):“ Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита”,  както и в чл. 27, ал.2 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители:“ Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ Тук следва да се отчете, че не е важно наименованието на самата такса, а нейната цел, нейната същност. В търговския оборот съществуват десетки такси от забранения по-горе тип, които има различни наименования: такса ангажимент, такса гарантиране, такса съгласие, такса поддръжка на кредитно досие и т.н Видно е, че няма покритие между наименованията на таксите/комисионите, но има тъждественост между тяхната функция, предназначение, цел и същност. Именно поради необоснованото оскъпяване на кредитните продукти е въведена и забраната за изискване на такива такси/комисиони от потребителя. Таксите/комисионите изисквани при усвояване имат същата пряка и непосредствена последица след себе си- необосновано оскъпяване на кредитния продукт. Какво имаме предвид, ще ви представим нагледно два от вариантите:

а/ Кредиторът отпуска по-голям размер на главница. Например ако клиентът е одобрен за заем от 1000/хиляда/ лева му се отпуска заем от 1200/хиляда и двеста/лева, за да може да си плати 200/двеста/ лева такса усвояване и да получи чиста заемна главница в размер на 1000/хиляда/ лева.

б/ Кредиторът отпуска 1000/хиляда/ лева размер на главница. Клиентът отново е одобрен за заем от 1000/хиляда/ лева, но той получава нетна главница в размер на 800/осемстотин/( 1000-200) лева, а по погасителен план се е задължил да изплаща главница 1000 лева и да дължи възнаградителна лихва върху 1000/хиляда/ лева.

За да е налице обаче нарушение на ЗПК не е достатъчно таксата/комисионата да е договорена, т.е да я има в договора за потребителски кредит. Същата кредиторът трябва да изиска заплащането й от потребителя. Това може да стане чрез телефонно обаждане, смс, писмо, покана и т.н.

От изложеното в тази глава на настоящата статия става ясно, че такси/комисиони продължават да се изискват от потребители, „облечени“ под друга форма и наименование те водят до обогатяване на кредитора за сметка на длъжника-заемател, а какви нормативно позволени оскъпявания може да прави един кредитор ще ви покажем в следващата глава.

IV.НОРМАТИВНО ПОЗВОЛЕНИ РАЗХОДИ ПО ЕДИН ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ

 Разбира се не може всичко да се забранява в един закон, тъй като това би създало редица финансови затруднения за кредитора и би довело същия евентуално до негов фалит. Законът разрешава направата на разходи, свързани с неизпълнение на договорно задължение. Това нормативно позволение е основано на чл.19, ал.1 от Директива-2008/48/ ЕО. В него е записано как се изчислява  Годишния Процент на Разходите по един потребителски кредит(ГПР). В ал.2 на същия член е записано какво се включва и какво не в ГПР : „За целите на изчисляване на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит, и разходите, различни от дължимата цена за покупка на стоки или услуги, независимо дали плащането на съответната  сделка се извършва в брой или чрез кредит. Видно е, че Европейският законодател не толерира неизпълнението на договорите и позволява направата на разходи, от страна на кредитора, които не следва да бъдат включвани при формиране размера на ГПР(В настоящия анализ темата за ГПР само е засегната без да се правят по-задълбочени коментари. Темата за ГПР ще бъде предмет на анализ в друга наша статия). Почти същата по съдържание правна норма съществува и в нашия закон за потребителския кредит, който си поставя за цел да хармонизира  Европейското законодателство с националното. Горепосочената директива е придобила характер на действащо право с директен ефект. При колизия между националното и европейското право се прилага европейското.

Естествено идва въпросът: „Какви могат да бъдат тези разходи, свързани с неизпълнението на договора?“ Верен и изчерпателен отговор няма. Причината се крие в това, че  съществува голямо разнообразие от тях. Това могат да бъдат: такси за напомнителни  писма чрез поща/куриер, факс, разходи за телефонни обаждания и смс-и, телеграми, мейли, покани чрез нотариус или съдебен изпълнител, съдебни разноски, разноски за медиатор, адвокат и т.н Съвсем нормално е един кредитор да не ги взема предвид и да не ги включва при формирането на ГПР, тъй като няма как изначално да знае, че даден потребител няма да си изпълнява договора и ще прави допълнителни разходи, за да си събере вземането и дори да се стигне до съд. Ако знаеше, че няма да си изпълнява договора, нямаше и кредит да му даде. В по-стари времена заемите са се давали само въз основа на доверие, а  гаранцията за връщане на заемната сума е била само даденото насреща обещание. Разбира се без договор в писмена форма, в сферата на потребителското кредитиране не може да се мине, но е видно, че никой не би сключил договор, ако е наясно, че изначално другата страна няма да го спазва.

Други „разходи“ по един кредит могат да бъдат такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителския кредит. Това право на кредитора е уредено в чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Като такива такси и комисиони се явяват нещо извън първоначално договореното. Например потребителят желае всеки месец от сметката, по която получава възнаграждението си да се тегли сума, равна на погасителната му вноска по кредита му и тази сума да бъде превеждана по сметка, която обслужва потребителския му кредит. Това е т.н директен дебит. Той е ярък пример за позволена такса от ЗПК. Друг пример е когато потребителят реши да ползва личен финансов консултант, от съответната кредитна/финансова институция, който да се „грижи“ за неговия кредит/и, да му напомня, че му идва падеж, че му е изчерпана паричната наличност по обслужващата сметка и т.н

1. ГАРАНЦИИ ЗА СПАЗВАНЕТО НА ЗАКОНА

След като изложихме дотук какви са позволените и забранените оскъпявания по един потребителски заем, следва да си запитаме и какви са ни гаранциите, че няма да ни бъдат изисквани такива такси/комисиони от съответния кредитор, в който сме в договорни отношения? На първо място, за да можете да се ползвате от правата, които предоставя ЗПК трябва да сте потребител. Няма да влизаме детайлно в темата кой може да бъде потребител.  По нея сме писали вече в : http://www.moitepari.bg/Spravochnik/art/Advices/preddogovorna-inform~83e499b652f4471f85446fd5f3c99710/. Държавата и тук, както при повечето случаи, свързани с нарушаване правата на потребители, гарантира техните права и интереси посредством Комисията за Защита на Потребителите. Изискването на такси/комисиони, които ЗПК изрично забранява  е скрепено със санкция, от страна на държавата в лицето на Комисия за Защита на потребителите(КЗП). Представителите на КЗП имат право да съставят актове, във връзка с изискването на подобни такси/комисиони, които водят до необосновано оскъпяване на един потребителски кредит. Ако не се направят възражения срещу акта за установяване на административно нарушение  се издава наказателно постановление, което може да се обжалва по съдебен ред от страна на кредитора. Ако наказателното постановление бъде потвърдено от компетентния съд се инициира принудително изпълнение срещу кредитора, а санкциите са големи. Предвидени са още по-големи санкции при повторно извършени нарушения.

При системно извършени нарушение, може дори да се стигне по преустановяване на дейността на кредитора, но процедурата за това не е предмет на настоящия анализ.

1. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Направеният анализ показа, че правата и интересите на потребители са с висока степен на гаранция от страна на закона, на територията на Република България. Проблемът обаче си остава, и той се състои в това, че малко потребители имат познание от това какви права им предоставя по право законът и в частност договорът, по който са страна. Наблюденията са ни, че се изискват такси, свързани с усвояването по повечето кредитни продукти, а такси свързани с управлението на един кредит се изискват главно при кредитните карти.

Съветът на кантора “Манчев и Иванов” към всички, които са решили да ползват финансови услуги е да изискват винаги разясняване на всичко, което им е неясно по договора и/или общите условия към договорите(ако има такива). По този начин сведат до минимум вероятността да заплатят за услуга, която законът забранява да се предоставя под платена форма.

На всички потребители- Успех!