1. УВОДНИ БЕЛЕЖКИ

Вече близо дванадесет години има частно съдебно изпълнение в България. Докато през 2005-та година идеята за правната фигура на частния съдебен изпълнител бе изпълнена с огромна доза скептицизъм, то  днес ползите от нея са видими и ни съпътстват ежедневно.

През годините се появиха редица изследвания, които да покажат в цифрово изражение ползите от този частен метод на събиране на задължения, но те винаги бяха съпътствани от редица коментари и епитети, на противници на идеята за частните съдебни изпълнители, като например: „Оставиха ме без пукнат лев.; лихвари, мутри, монополисти и т.н. Изключително дискусионна стана идеята за въвеждане на рестрикции в частното съдебно изпълнение[1], дори неговото цялостно премахване, като последната идея, звучеше като  панацея, която ще „изцери“ всички проблеми, от които произлиза безпаричието на средностатистическия длъжник в страната.

За нас, като юристи, работещи в областта на събиране на вземания, безспорно частното съдебно изпълнение е необходмост. То е от тези неща без които кредиторът днес в България не може да съществува или поне ще изпитва сериозни затруднения.

Зад всички успехи на частните съдебни изпълнители се крие не само интересът, който имат (авансови и пропорционални такси при изпълнението), не само организацията на ниво офис/кантора и начин на работа, но най-вече предимствата, които им дава нормативната уредба, която регламентира тяхната дейност и функции.

В следващите редове ще дадем разяснение и ще се опитаме да откроим някои водещи моменти в правомощията и дейността на частните съдебни изпълнители като цяло, които им гарантират сериозни преимущества пред останалите съдебни изпълнители.

1. ИСТОРИЧЕСКИ КОРЕНИ

Фигурата на съдебния изпълнител, известен в по-стари времена като изпълнител на съдебни решения е позната още античността. Аристотел я споменава в своя труд „Политика“. Като още тогава съзнава трудностите ,пред които е изправен изпълнителят на съдебни решения и общественото настроение към заемащия тази длъжност[2]. С течение на времето и развиване на пазарната икономика и свободната стопанска инициатива съдебният изпълнител или друга правна фиргура с подобни правомощия се появява във всяка държава или друга форма на управление. Каква е необходимостта от неговото присъствие ще видим в следващата част III  на настоящия анализ.

III. СОЦИАЛНО ОСНОВАНИЕ

Появата на съдебния изпълнител не е никак случайна. Казват, че колкото по-сложен е един съдебен процес, толкова по-съвършен е той. Затова и съдебният изпълнител е завършващият елемент, който привежда съдебния диспозитив в изпълнение, като това изпълнение е скрепено с държавна принуда. Той е лице натоварено с публино правни функции и като такова е законовия гарант за събиране на дължимото, като държавните органи, организациите и гражданите са длъжни да му оказват съдействие.[3]

1. НОРМАТИВНА ОСНОВА

Правното положение на частните съдебни изпълнители е уредено в Закона за частните съдебни изпълнители[4] (ЗЧСИ) и в някои други подзаконови нормативни актове. Отделянето им в отделен нормативен акт, а не в отделна глава, както са държавните съдебни изпълнители (глава дванадесета от Закона за съдебната власт) или в отделни членове (без изрично извеждане в отделна глава, като при държавните) на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, както са публичните изпълнители, говори за тяхната значимост и съвършенство на правната уредба, на ниво организация и структура. Освен в ЗЧСИ частният съдебен изпълнител се споменава в Закона за съдебната власт и в други поднормативни актове. Благодарение на тази своя уредба, ЧСИ си печелят водещо място в събиранете на частни и публични вземания. А какви предимства им дава нормативната уредба ще проследим по-нататък в настоящото изложение.

1. ПРАВНИ ФИГУРИ БЛИЗКИ ДО ТАЗИ НА ЧАСТНИЯ СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ

Най-голяма прилика откриваме у държавния съдебен изпълнител. Държавните съдебни изпълнители са уредени в глава дванадесета от Закона за съдебната власт[5] (ЗСВ) Той реално е и предшественика на частния съдебен изпълнител, като към настоящия момент са налице два вида(държавни и частни съдебни изпълнители), които работят паралелно и осъществяват публично правни функции. Държавният съдебен изпълнител е част от съдебната власт и като такъв може да се ползва от доста от привилегиите, които имат другите представители на тази власт.

• Получава възнаграждение в размер на 90% от възнаграждението на съдия в районен съд (чл. 276, ал. 1 ЗСВ)
• Получава средства за облекло в размер на 2 средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера (чл. 277, ал. 1 ЗСВ).
• Други

Не ползват обаче съдебната ваканция, съгласно чл. 329, ал. 2 ЗСВ(съдебната ваканция е в периода 15.07-01.09).

Другата правна фигура, с която има сходни белези е публичния изпълнител. Само я споменаваме с оглед, на това, че публичните изпълнители се занимават със събиране на публични задължения. Няма да влизаме в анализ на същата.

VI  ПРЕИМУЩЕСТВАТА НА ЧАСТНИЯ СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ

1. Като първо най-значимо преимущество според нас следва да се посочи, обстоятелството, че ЧСИ действа на ниво Окръжен съд, т.е не само на ниво районен съд, както са държавните съдебни изпълнители и нотариусите. Това преимущества е ясно изразимо в случай, че длъжникът живее в едно населено място, а има недвижимо имущество в съседно населно място( което например е  в друга община, в която има районен съд). При такава хипотеза държавният съдебен изпълнител следва да прехвърли цялото дело за продължаване на изпълнителните действия от държавен съдебен изпълнител в съответния районен съд. Практиката отдавна е показала, че това понякога отнема страшно много време.
2. На следващо място следва да се отбележи, че съдебният изпълнител при необходимост извършва действия по делегация. Да кажем, че кредиторът-взискател образува делото по негов постоянен адрес/седалище и адрес на управление, но длъжникът живее в друг съдебен район и не може да бъде уведомен за започналото изпълнително производство. В случай че живееше в неговия съдебен район, то дори и да не го намери, след няколко посещения в различно време(работно и извънработно, работни и неработни дни) призовкарят,който работи към кантората на ЧСИ би могъл да залепи съобщението за делото на адреса на длъжника и след изтичане на законосутановения срок същото да се счита за редовно връчено.[6] Какво се случва при тази ситуация? Взискателят държи делото да се образува при съдебният изпълнител, който му е най-близо, за да може да следи развитието на делото, да бъде активна страна в производството и не иска да работи с друг. При такава хипотеза ЧСИ от един съдебен район възлага извършване на действия по делегация (в случая уведомяване) на ЧСИ от друг съдебен район, като взискателят дължи заплащане единствено на таксата за уведомяване. Дори ЧСИ, на който е възложено да извърши действия по уведомяване да не намери длъжника, то той вече може да залепи съобщението на адреса на длъжника, тъй като длъжниклът живее в неговия съдебен район.
3. Частният съдебен изпълнител може да събира както частни вземания, така и публични в случай на възлагане от страна на орган, натоварен с държавна власт, както е посочено в чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ. Ползите от правото на съдебният изпълнител да събира както частни така и публични считаме, че не се нуждаят от допълнителен коментар. За разлика от тях държавните съдебни изпълнители могат да събират само частни вземания, както и вземания на съдебната власт – чл. 264, ал. 2 ЗСВ.[7] Това обстоятелство само по себе си говори за тяхната неконкурентоспособност.
4. На следващо място следва да отчетем и обстоятелството, че представителите на частното съдебно изпълнение събират такси за своите действия, като имат и пропорционална такса на база събрани и преведени суми към взискателя. Това е резултатна такса, която  напълно обяснява и мотивацията на частните съдебни изпълнители да работят[8]. Както вече посочихме в раздел V от настоящия анализ, държавните съдебни изпълнители получават 90% от възнаграждението на районен съдия, т.е тяхното заплащане не е на база „свършена работа“, а сигурна твърда заплата. Нямат нужната мотивация, създават се предпоставки за „бездействие“ от страна на съдебните изпълнители, които работят към съдебно изпълнителните служби.[9]

5. Друго предимство на частното съдебно изпълнение като организация е създаденият в нея порядък, контрол и системност. За това говори справката към Камара на частните съдебни изпълнители. Само срещу 12 (дванадесет) лв. такса, всеки може да получи информация дали срещу него има образувани изпълнителни дела, при кой съдебен изпълнител са, като заявката за извършване на тази справка може да се подаде онлайн, чрез специално направена за тази цел онлайн платформа. След получаване на индивидуален код може да се направи справката в кантората на всеки ЧСИ в страната. Не ни е известно с такава справка да разполагат държавните съдебни изпълнители. Всеки отговаря за съответния съдебен район и фактът, че е едно физическо/юридическо лице няма изпълнително дело в един съдебен район, не означава, че няма в друг.

6. На последно място, но не по важност ще отбележим, че в ЗЧСИ същестува правна възможност взискателят-кредитор да възложи действията в изпълнителното производство да се извършват от частния съдебен изпълнител. Тази възможност е уредена в чл. 18 от ЗЧСИ. Чрез нея взискателят предоставя оперативна самостоятелност на частния съдебен изпълнител в принудителното изпълнение[10]. По този начин много кредитори се „застраховат“, да не попаднат в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК(когато взискателят не поиска извършването на действия в продължение на две години), да не извършат действия поради пропуск(когато имат много дела, например при факторингови дружества, финансови/кредитни институции, дружества предоставящи комунални услуги и т.н) по делото и същото да бъде прекратено. При възлагане на чл. 18 от ЗЧСИ частните съдебни изпълнители следят стриктно за тези срокове, тъй като нямат интерес делото да бъде прекратено. В нормативната уредба на държавните съдебни изпълнители нямаме аналогична правна разпоредба, която да предоставя такива права на ДСИ.

7. Важно е да се отбележи, че дейността на частния съдебен изпълнител е строго контролирана. От една страна надзор върху действията на частните съдебни изпълнители се осъществява от страна на Камарата на частните съдебни изпълнители, а от друга от страна на Министерство на правосъдието. Като например съставът на дисциплинарната комисия се състои от равен брой членове от Камарата на ЧСИ и Министерство на правосъдието, което минимализира възможността за сформиране на лоби. Осъществява се и строг финансов контрол върху дейността на всеки частен съдебен изпълнител, от страна на Министъра на правосъдието чрез финансовите контрольори от Министерство на правосъдието. Като контролът включва дори планови проверки (чл.4 от Наредба № Н-1 от 20 февруари 2015г. за извършване на финансов контрол върху дейността на частните съдебни изпълнители)

8. Има и редица други предимства, привилегии, които съпътстват принудителното изпълнение, възложено на частен съдебен изпълнител: висока събираемост на възложените за събиране вземания, работно време през уикендите, отдалечен онлайн достъп до делата, бърза обработка на делата и др., които свидетелстват за ефикасността на частното съдебно изпълнение.

VII. ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Ползите от частното съдебно изпълнение се виждат всеки ден чрез данните, които се оповестяват, чрез реакцията на бизнеса, който при небходимост се обръща към него. За нагледност ще представим и кратко сравнение за ефективността на ЧСИ и ДСИ за изминалата 2016-та година[11]:

Трябва да се направят задълбочени анализи не в посока за ползите от частното съдебно изпълнение, а в посока дали такива има от държавното съдебно изпълнение? Видно е, че с всяка изминала година делата, които се образуват при държавните съдебни изпълнители намаляват, което е ясен знак, че вота на доверие към тях е почти изчерпан. От доклада за дейността на Софийски районен съд се вижда, че през 2016 г. са постъпили 77306 бр. нови граждански дела. На един граждански съдия се падат повече от 1000 нови дела годишно, което изглежда наистина стряскащо. Съдиите по вписванията са извършили общо 85730 вписвания, 80896 през 2015г. и 70801 вписвания през 2014 г. Видно е, че натовареността нараства, с оглед увеличаващата се бройка. На последно място са държавните съдебни изпълнители с 898 образувани дела за 2016 г, 935 бр. за 2015г. и 1130 изпълнителни дела за 2014 г.[12]. На държавен съдебен изпълнител от съдебно-изпълнителната служба към Софийски районен съд се падат средно по 43 изпълнителни дела за 2016-та година, които са постъпили за образуване.[13]

Усеща се и недоволство в самата съдийска гилдия спрямо държавните съдебни изпълнители, които работят врата до врата, за възнаграждения близки по размер, но в диаметрално-противоположна служебна ангажираност и натовареност:“Видно е, че въпреки намалението на реално работещите държавни съдебни изпълнители, натовареността на държавните съдебни изпълнители е изключително малка, което налага преосмисляне на тяхната дейност и незабавното предприемане на необходмите законодателни мерки и мерки от страна на Министерството на правосъдието в тази насока(констатация направена и в отчетния доклад на 2015г., която остава непроменена и към днешна дата)[14]. Промени наистина трябва да има, като вариантите са два или да се премахне фигурата на държавния съдебен изпълнител, както впрочем стана през 1998г., година по-късно след приема на Закона за нотариусите и нотарилната дейност, когато вече нямаше държавен нотариат или законодателно да се разширят правомощията на държавните съдебни изпълнители, за да могат да се конкурират с частните. Ползата от недържавния нотариат е налице, същото положение е и при частното съдебно изпълнение, но за съжаление обществената нагласа към тях е различна.

 Вярваме обаче, че дори и да се разширят нормативно правомощията на държавните съдебни изпълнители, отново частните съдебни изпълнители ще покажат по-високо качество на предлаганите услуги, с оглед обстоятелство, че те имат личен интерес да се съберат вземанията и да са доволни кредиторите, защото така отново ще се обърнат с молба към тях за съдействие. Отделно от това при тях сигурна заплата няма, каквото си заработят.

Затова единственото правилно решение е запазване на института на частните съдебни изпълнители и опит за промяна на обществената нагласа към тях, за да могат нещата да вървят гладко.[15] Ако пък се предприемат стъпки в обратната посока, към законодателни рестрикции на частните съдебни изпълнители е много вероятно бройката им значително да намелее, дори да изчезнат, тъй като няма да имат смисъл да работят.

VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. Съзнаваме, че не можем да обхванем цялата проблематика относно частното съдебно изпълнение и неговото място в правоприлагането на територията на Република България, затова целта на предложения анализ е просто отправяне на покана за по-нататъшни активни научни търсения във визираното изследователско поле на правото и инокомиката, които трябва да вървят ръка за ръка. Винаги сме апелирали към идеята за законодателна стабилност на принудителното изпълнение, защото то е гаранцията за всички кредитори[16].
2. Отчитайки и обстоятелството, че не сме застраховани от допускането на евентуални грешки, пропуски и слабости в отделните наши виждания, очакваме с разбиране и благодарност, съответното прецизиране, коригиране, и позитивна критика и по-нататъшно развитие на застъпените от нас тези, от всеки изследовател, заинтересован от повдигнатите в статията ни въпроси.

[1] За яснота в анализа ще използваме именно термина добил широка гражданственост- частно съдебно изпълнение

[2] „ Тази длъжност е трудна, защото донася много омраза на заемащия я, така че от нея където не се печели много, никой не се наема да я изпълнява, а ако се наемат, не я изпълняват според законите. А тя е нужна, защото няма полза да се водят процеси за правото, а да остават незавършени-ако общуването помежду ни е невъзможно без правораздаване, то невъзможно е и без изпълнение на решенията му.“ Аристотел. Политика. Прев. А. Герджиков. С., 1995, с. 190. Днес повече от 2000 години по-късно виждаме, че общественото мнение към съдебните изпълнители остава непроменено.

[3] ”Основната цел на изпълнителното прозивдство е да се реализира притезанието на взискателя. Тази цел е постоянна, неизменна, докато начините, по които тя се постига се променят в зависимост от условията и правните изисквания на обществото. С реализирането на непосредствената си цел-изпълнението на притезанията, частното съдебно изпълнение съдейства на публичната власт за реформиране на отношенията между хората към съзнателно и доброволно изпълнение на задълженията в правовата държава на гражданското общество“, Бешков, П. Частното съдебно изпълнение спред новия ГПК. С., 2009, с. 46.

[4] Обн. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005 г., изм. и доп. многократно.

[5] Обн. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. и доп. многократно. 

[6] Това е правна фикция, която замества физическото уведомяване и  е инкорпорирана в нормативния акт, за да предотврати укриване на длъжника, с цел саботиране на производството срещу него.

[7] изключваме от настоящия анализ нормата на чл. 458 от Гражданския Процесуален Кодекс, която говори за присъединяване на държавата като взискател по право. Това е присъединяване в образуван процес, а не възлагане на вземане за събиране, т.е възлагане да се образува нов процес.

[8] На същото мнение е и Панчко Бешков, виж Бешков, П., Частните съдебни изпълнители. С., 2007, с.14

[9] В хипотеза, при която титулярът по изпълнителното дело отсъства и замествящият го съдебен изпълнител, много често остава молбите, подавани по делото да бъдат разгледани след завръщеното от отпуск/болничен на неговия колега, на когото са възложени за водени. Такава „патова“ ситуация при частните съдебни изпълнители е почти невъзможна. Повечето частни съдебни изпълнители имат в кантората си помощник-частни съдебни изпълнители,които могат да извършват всички действия от компетентността на частния съдбен изпълнител(арг. От нормата на чл. 37, ал. ЗЧСИ). Такова нормативно решение откриваме и в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Съгласно  чл. 46 от същия нотариусът по заместване може да извършва всички действия от компетентността на нотариуса, който замества, като прибавя към подписа си допълнението „по заместване“. Но това „заместване“ има редица ограничения. Няма я тази свобода, която притежава помощник-частния съдебен изпълнител, която позволява непрекъсваемост на процеса по принудително изпълнение.

[10] Повече по този впрос у Бъзински. М и Тонев. А  Правомощия на частния съдебен изпълнител по чл. 18 от Закона  за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ): http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=230:mat10&Itemid=39

[11] Използваните данни и начин на представяне на информацията са взети от „Алтернативна цялостна предварителна оценка на въздействието на защитаваните от Омбудсмана г-жа Мая Манолова изменения в ГПК“ на доц. Красен Станчев, публикувани в http://parliament.bg/pub/cW/20170705105253%D0%9A%D0%9F-703-16-1.PDF , виж също и Славова. З Защо продължава да има държавни съдебни изпълнители: http://econ.bg/Анализи/Защо-продължава-да-има-държавни-съдебни-изпълнители_l.a_i.710088_at.4.html

[12] Данните са от официалния доклад за дейноста на Софийския районен съд: http://srs.justice.bg/srs/uploaded_files1//Godishen_otcheten_doklad-2016.pdf

[13] Към края на 2016 г. държавните съдебни изпълнители в службата, които реално са работили са  21. Бройката на същите в началото на календарната 2016-та е по-висока-31. Само по настояване на председателя на съда са пенсионирани 7 държавни съдебни изпълнители, данните са от цитирания доклад.

[14] Пак там, в цитирания доклад

[15] „Колкото по-малко омразни са изпълнителите на съдебно решение, толково по-лесно ще се осъществи изпълнението му“, Аристотел, пак там цит.с., с.190

[16] „Търговията е едно от най-важните неща в една държава и затова всяка държава създава предпоставки и гаранции за нейното свободно и бързо извършване. Инвестициите и стопанската дейност у нас са конституционно гарантирани (чл. 19, ал.3 от Конституцията на Република България), затова законодателството винаги трябва да върви в тази посока, по-бърза защита на кредитора и по-бързо снабдяване с изпълнителен титул, с който да инициира принудително изпълнение, защото принудителното изпълнение е последната защита, последният законов метод един кредитор да си събере това, което му е дължимо. Манчев. Хр и Иванов. З За предсрочната изискуемост в контекста на въпрос № 18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. На ОСГТК на ВКС, сп.“Норма“, бр. 6/2017, с.39