Размисли върху една започнала неправилна практика при прилaгането на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г
- Уводни бележки
Преди повече от две години ОСГТК на ВКС излезе с Тълкувателно решение по някои въпроси, свързани със заповедното производство по ГПК, които биват противоречиво решавани от българските съдилища. Очакването на всички бе, че вече има яснота по спорните въпроси и работата следва да върви безпроблемно и гладко. Наблюденията ни са пряко свързани с прилагането на дадения отговор на въпрос № 18 от горепосоченото тълкувателно решение.[1] За съжаление някои съдилища не възприеха правилно дадените мотиви в Тълкувателното решение и приравниха кредитна на финансова институция., което доведе до нови проблеми, които изискват разрешаване. В следващите редове ще видим и откъде конкретно произтича проблемът, както и ще се опитаме да внесем повече светлина при неговото изясняване.
- Относно въпрос № 18 и даденото от ОСГТК решение
Въпросът, който изискваше отговор бе формулиран по следния начин:
„Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.” ОСГТК даде подробно разяснение на този въпрос и как по-точно следва да се процедира при горепосочената хипотеза:
- Първо кредитната институция(банката) следва да отправи едностранно волеизявление, че прави вземането предсрочно изискуемо
- На следващо място това волеизявление следва задължително да е стигнало до длъжника, т.е последният да е узнал за него.
- След като са кумулативно налице т.1 и т.2 банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, вр.417, т.2 и чл.60, ал.2 от ЗКИ
Видно от контекста на направеното запитване до ОСГК на ВКС, става на въпрос за практика, свързана на първо място с банков кредит и на второ място за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (по реда на чл.418, вр. Чл.417,т. 2 и чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции). Тълкувателното решение дава разяснение, че само и единствено кредитните институции(банките), могат да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнение и изпълнителен лист. В следващата част „III“ от настоящото изследване ще се опитаме детайлно да анализираме проблема. Ще анализираме действащата нормативна уредба, за да предложим възможно решение на така създаденото практическо недоразумение.
III. Практически проблеми, поради неправилно прилагане на Тълкувателното решение
От известно време насам някои от районните съдилища започнаха да отхвърлят подадените от небанкови финансови институции заявления, по реда на чл. 410 ГПК с мотивите, че на са представени със заявлението доказателства, че е обявена предсрочната изискуемост и това волеизявление да е стигнало до длъжника.
1.Разлика в нормативната уредба, която регулира дейността на кредитните и финансовите институции.
Българска народна банка като регулатор на кредитните институции(банките) и небанковите финансови институции има различни механизми за надзор, с оглед спецификата на поднадзорните й: кредитни институции, небанкови финансови институции и др. Правната уредба, която урежда тяхната дейност е коренно различна и специфична, с оглед различията във функционирането на двете.
- Банковото дело е правно уредено от : Закон за кредитните институции ; Закон за банковата несъстоятелност; Закон за гарантиране на влоговете в банки; Закони, които регламентират потребителското и ипотечното кредитиране и няколко наредби.
- Небанковите финансови институции са уредени от Наредба № 26 от 23.04.2009г. за финансовите институции.
1.1 Правна уредба на кредитните и финансовите институции, съгласно Закона за кредитните институции
„Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Този закон урежда условията и реда за лицензирането, осъществяването на дейността, надзора за спазването на пруденциалните изисквания и прекратяването на кредитните институции (банките) с цел да се осигури стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите, както и изискванията за оповестяване на информация от страна на Българската народна банка (БНБ) в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху банките.” Видно от цитираната правна норма(чл.1, която винаги регламентира обхватът на даден нормативен акт) става ясно, че законът е регулатор на дейността само и единствено на кредитните институции, каквито са банките.
“Чл. 2. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30 април 2011 г.) Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.“
Видно е, че нормотворецът под кредитна институция не може да има друго предвид освен банка. Той не може да отъждествява кредитна инстуция(банка) с финансова небанкова институция. Тук за финал ще насочим читателя и към чл. 3 от Закона за кредитните иснтитуции: „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31 март 2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Финансова институция е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите………………….” Отцитираната нормативна база, става ясно че законодателят прави категорично разграничение между кредитна и финансова институция. В целият закон нормотворецът урежда само и единствено задължения за банките(кредитни институции). Финансовите институции се споменават само в началото на закона, за да се направи кристално ясно разграничение от кредитните институции, както и в чл. 29б, в който са уредени правните възможности за преобразуване на банка, една от които е чрез вливане на финансова институция в нея( чл.29б, ал.2 in fine).[2]
1.2 Относно чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции
Чл.60, (2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1 март 2008 г.) Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги” Отново стигаме до категоричният извод, че става на въпрос само и единствено за банка, когато говорим за кредитна институция. Адресатите на това диспозитивно правно предписание са само и единствено банките. Правната норма дава възможност банката(кредитната институция) да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл. 418 от ГПК. Не ни е известна правна норма от позитивното право в Република България, която да предоставя облекчен процесуален ред, за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на небанкова финансова институция.
- Разлика в процесуалния ред, съгласно глава XXXVII от ГПК- ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО
Тази глава от Гражданския процесуален кодекс урежда правните възможности за издаване на изпълнителни титули по облекчен процесуален ред, чрез подаване на заявления, по образци, утвърдени от Министерство на правосъдието.
2.1 а/ Заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.410 ГПК). Изискванията са:
- Лицето подаващо заявление да твърди, че има качеството кредитор или да е негов представител/пълномощник.
- Да твърди, че вземането е ликвидно изискуемо.
- Да е заплатил държавната такса, съобразно материалния интерес.
- След като е уважено искането, актът срещу който може да се възрази се връчва от съда.
б/ Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение(чл. 417 ГПК). Изискванията са:
- Лицето подаващо заявление да твърди, че има качеството кредитор или да е негов представител/пълномощник.
- Да представи твърдения, че вземането е ликвидно и изискуемо.
- Да е представил документ, по реда на чл. 417 от ГПК.
- Да е заплатил държавната такса, съобразно материалния интерес.
- След като е уважено искането, актът срещу който може да се възрази се връчва от съдебния изпълнител.
Отделно от това осезаема разлика има и в процеса след издаване на заповедите по реда на чл. 410 и 418 ГПК. След връчване на заповедта по 410 от съда, длъжникът има двуседмичен срок да възрази срещу така издадената заповед. В случай, че не възрази съдът издава изпълнителен лист, а ако възрази кредитор има правната възможност да стартира процес за установяване на вземането по заповедта. Заповедта за незабавно изпълнение се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, като тук длъжникът има същият срок да възрази срещу заповедта за незабавно изпълнение- 14-дневен. Основната разлика се крие в това, че при заповедта по 410, която се връчва от призовкар на съда още няма издаден лист от съда, докато при заповедта за незабавно изпълнение, която се връчва от съдебния изпълнител, при издаването й е издаден и изпълнителен лист.
2.2 Относно заявленията, подавани от кредитни и финансови институции
От промените на Гражданския процесуален кодекс до ден днешен се утвърди практика, кредитните институции(банките) да подават заявление по реда на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс. Заедно със заявлението същите прилагат документ по чл.417,т.2, договор за кредит, общи условия, погасителен план. Съгласно нормата на чл. 417, т.2 от това право могат да се ползват само и единствено: държавните учреждения, общините и банките. Видно е че изброяването е изчерпателно, прилагане на разширително тълкуване тук е недопустимо. Ясно става, че законът при използване на термина банки, не може да има предвид финансови институции, разликите между двете вече ги споменахме. Никъде не е предвидена правната възможност финансова институция да издава документ или извлечение от счетоводни книги и въз основа на тях да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Такива съждения не откриваме нито в съдебната практика, нито в доктрината. С оглед, на което няма как и да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418 ГПК[3], а може наравно с всички останали кредитори да подаде заявление по реда на чл. 410 ГПК. Както видяхме от анализа, няма как финансова институция да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по този член от Гражданския процесуален кодекс. В този ред на мисли, считаме че цитираното Тълкувателно решение не обвързва по никакъв начин финансова институция със задължението да уведоми длъжника за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост.[4][5][6] В потребителските кредити, предлагани и сключвани от небанковите финансовите институции ясно е посочено, кога един кредит става предсрочно изискуем- при неплащане на една или няколко вноски(зависи от договорните условия на съответния кредитор). В тази връзка считаме за меродавно, че трябва да се приложи чл. 84, изр. 1 ЗЗД: „Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му……………..“ . Не става дума въобще за покана, т.е прилага се правилото: dies interpellat pro homine (срокът кани вместо човека). Стигаме до извода, че при такъв тип договори за потребителски кредит заемателят изначално е знаел, че забави ли плащанията на вноските, вземането на дружеството-заемодател става предсрочно изискуемо. С оглед на това, финансовата институция няма задължение да го уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост. При банката (кредитната институция) обаче стои диаметрално противоположно въпросът. Тя задължително следва да го уведоми, преди да пристъпи към подаване на заявление по реда на чл. 417 ГПК: „ чл. 60, ал. 2……………….когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем,…………………………банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги“ Абсолютно нищо не пречи на банката (кредитната институция), когато кредитът й е станал предсрочно изискуем да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417,т.3, предл. последно чл. 410 ГПК, като в тази хипотеза същата няма да има задължение на уведомява длъжникът си за настъпилата предсрочна изискуемост, както и няма да има задължение за представяне на извлечение от счетоводните си книги. Ноторно известно е, че всеки кредитор, който има документ, от изброените в чл. 417 ГПК, може да подаде заявление по реда на чл. 417 ГПК, а по реда на чл. 410 ГПК. В този ред на мисли отново стигаме до извода, че финансова институция не може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.418 ГПК, като представи документ по чл. 417, т.2 от ГПК, тъй като не е измежду посочените субекти в нормата.[7] Твърдим, че няма никакво изискване за заявителя-кредитор в производството по реда на чл.410 от ГПК да представи едностранно волеизявление, че прави вземането предсрочно изискуемо.[8]
IV.Заключение
Разсъжденията, които изложихме, са на база пряко наблюдение върху практиката до момента при такъв зададен казус, който за съжаление е решаван противоречиво от съдилищата. За наша радост и предполагаме за всички практикуващи юристи и представители на правната доктрина се появиха определения на окръжни съдилища, които вникнаха в проблема и изложиха силни мотиви, в подкрепа на тезата ни. За финал на изследването ни ще си позволим да цитираме откъс от мотивите Определение по ч.гр.дело 272/2015г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, който дава кристална яснота, че цитираното тълкувателно решение, досежно уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, при такъв зададен казус е неприложимо :“ Правната рамка на сключваните от тях договори за кредит обхваща нормите за заема за потребление в Закона за задълженията и договорите и тези на действащия Закон за потребителския кредит, като извън нея остават относимите към банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. Поради неприложимост на чл. 60,ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с техните клиенти липсва нормативна опора за настъпване на последиците й да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради което механична аналогия с трактовката на т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК не следва да се допуска.“
* Авторите са адвокати в адвокатска кантора „Манчев§ Иванов“, САК
[1] Много вероятно е, въпреки дадените отговори в Тълкувателното решение, впоследствие да е възникнала нова практика (различна от тази, която е предмет на настоящия анализ), която също да се определи като неправилна. Авторите обаче не си поставят за цел да анализират такава в настоящата публикация.
[2] Разяснения относно разликите между банките и финансовите институции са дадени в Решение № 12 от 02.10.2012г., по конституционно дело № 4 от 2012г.
[3] При преглед на научната литература, посветена на проблемите на гражданския процес и в частност на заповедното производство, не откриваме никъде разсъждения от специалистите в областта финансовите институции да могат да прилагат документ по чл. 417, т. 2 ГПК и въз основа на него да искат издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – Ангелов, Н. Заповедното производство в България и ЕС. С., 2010; Влахов, К. Актуални проблеми на новия Граждански процесуален кодекс. 2 изд. С., 2012; Кюркчиев, С. Заповедно производство. С., 2008; Чернев, С. Заповедно производство. С., 2012; Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство. Т. 2. Съдебни и несъдебни изпълнителни производства. С., 2014.
[4] На друго мнение е Константин Кунчев, същият счита, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост следва да се прилага и за финансовите институции-Кунчев, К. Предизвикай изпълнителния процес.Сиела.2016, с. 30.
[5] Следва да се има предвид, че към настоящия момент чл. 410 ГПК не предвижда изискване за изискуемост на вземането. По този въпрос предложение за промяна прави Силви Чернев, който счита, че трябва изрично да се формулира изискване за изискуемост на вземането при заповедите по чл. 410 ГПК. Чернев, С. Цит. съч., с. 273. Напълно подкрепяме и се присъединяваме към това предложение, което считаме за изключително важно, с оглед ограничаване на произвола при подаване на заявления от страна на недобросъвестни кредитори.
[6] Ценно изследване в тази връзка прави Васил Петров, същият смята, че към момента съдът следва да издава и заповеди за изпълнение, респ. заповеди за незабавно изпълнение дори и за вземания, които още не са изискуеми- Петров, В.Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за неизискуеми вземания- Правна мисъл, 2015 № 1, 72-80
[7] Изключваме от анализа хипотезата, при която в полза на финансова институция е издаден документ по чл. 417, т. 9 ГПК.
[8] Такова изискване влиза в остро противоречие с облекчения процесуален ред по чл. 410 ГПК, при който заявителят не следва да представя доказателства. Повече по този въпрос у Чернев, С. Цит. съч., с. 107, Влахов, К. Цит.съч., с. 115; Кюркчиев, С. Цит. съч., с.48; Неков, Р.Критични бележки по отговора на въпрос № 4, Б. „Г“ от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. Д. № 4/2013г.“, Съдийски вестник, 2014, № 1, с.113-131